20 апр. 2008 г., 11:21

* * *

731 0 6

Родени сме да бъдем очаровани

от всичко, та дори и от смъртта

и нищо, че понякога отровени

се чувстваме от липсата на нежността.

Родени сме да бъдем подчинени

на сиви дни и вяла пустота

и нищо, че сме твърде притъпени

от липсата на ярка светлина.

Родени сме да бъдеме забравени

след първите ни глътки чистота

и нищо, че отдавна сме отдадени

на сляпа и ненужна грозота.

Родени сме да бъдем съчетани

с всякакви измислени неща

и нищо, че едните са отбрани

а други чакат от години пролетта.

Родени сме да бъдеме еднакви

във всичко, та дори и във смъртта,

най-вече там, но в миговете кратки

ридаем от предсмъртната агония.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...