На моята единствена любов
Вечерта се надипляше в клоните
като прелестна черна дантела,
по косите ни мракът се ронеше,
от възторг бяхме с теб онемели...
И светът се събираше в шепите...
Всичко свършваше с нас, тук, сега...
със това, което ми шепнеше
на ухото,
преди да заспя.
© Корнелия Емилова Todos los derechos reservados