* * *

12 oct 2008, 17:33

Poesía » De amor

809 0 3

На моята единствена любов
Вечерта се надипляше в клоните
като прелестна черна дантела,
по косите ни мракът се ронеше,
от възторг бяхме с теб онемели...
И светът се събираше в шепите...
Всичко свършваше с нас, тук, сега...
със това, което ми шепнеше
на ухото,
преди да заспя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas