* * *

Oct 12, 2008, 5:33 PM

Poetry » Love

808 0 3

На моята единствена любов
Вечерта се надипляше в клоните
като прелестна черна дантела,
по косите ни мракът се ронеше,
от възторг бяхме с теб онемели...
И светът се събираше в шепите...
Всичко свършваше с нас, тук, сега...
със това, което ми шепнеше
на ухото,
преди да заспя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works