Oct 12, 2008, 5:33 PM

* * * 

  Poetry » Love
745 0 3

                               На моята единствена любов

Вечерта се надипляше в клоните

като прелестна черна дантела,

по косите ни мракът се ронеше,

от възторг бяхме с теб онемели...

И светът се събираше в шепите...

Всичко свършваше с нас, тук, сега...

със това, което ми шепнеше

                                      на ухото,

                                            преди да заспя.

              

 

© Корнелия Емилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??