12.10.2008 г., 17:33 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
666 0 3

                               На моята единствена любов

Вечерта се надипляше в клоните

като прелестна черна дантела,

по косите ни мракът се ронеше,

от възторг бяхме с теб онемели...

И светът се събираше в шепите...

Всичко свършваше с нас, тук, сега...

със това, което ми шепнеше

                                      на ухото,

                                            преди да заспя.

              

 

© Корнелия Емилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??