Веждите си бръсна
с твоята ръка.
В панделка красива
вързани черва.
Мразя твоите устни,
плазмата на твоята любов.
Формата на общото ни тяло.
Игричките във плиткия ни общ,
недоизкопан гроб.
В атомна тайна притихваме.
Извратени сълзи проливаме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Панчев Todos los derechos reservados
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
