9 ago 2008, 12:39

* * *

  Poesía
1.4K 0 1
 

Веждите си бръсна

с твоята ръка.

В панделка красива

вързани черва.

 

Мразя твоите устни,

плазмата на твоята любов.

Формата на общото ни тяло.

Игричките във плиткия ни общ,

недоизкопан гроб.

 

В атомна тайна притихваме.

Извратени сълзи проливаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Панчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • е дай му някакъв по-завършващ край де, много абстрактно.
    Хареса ми "черва в панделка", защото съм подарявал такива за рожден ден.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...