15 feb 2011, 21:02

* * * 

  Poesía
357 0 0

 

Понякога, когато ми липсваш, отивам и сядам на брега

 и си представям, че слънцето, което грее лицето, 

вятърът, който роши косите и усмивката на лицето ми, 

си ти!

Понякога усещам присъствието ти в тишината на нощта!

 

Докога аз и ти ще се крием в сянката на любовта,

облечени в кожи на тигър?

© Радо андонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??