* * *
433
0
0
Понякога, когато ми липсваш, отивам и сядам на брега
и си представям, че слънцето, което грее лицето,
вятърът, който роши косите и усмивката на лицето ми,
си ти!
Понякога усещам присъствието ти в тишината на нощта!
Докога аз и ти ще се крием в сянката на любовта,
облечени в кожи на тигър?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радо андонов Все права защищены
