27 mar 2022, 19:55

***

  Poesía
463 0 0

Най-трудната част е,

когато си тръгнеш и ме оставяш да се надявам

Всички тези обещания,

които дадохме, те ще бъдат нарушени

 Оставяш ме толкова объркан

 

 Проклятието на сърцето ми

Без теб просто не мога да чувствам

Без теб този свят не е реален за мен

 

Така че върви, остави ме тук сам

Разбий ме до кости

По-добре да съм сам

 

Не ме буди, защото не искам да виждам слънцето

Просто искам да се чувствам вцепенен

Не искам да съм влюбен

Това винаги се случва, думите не съвпадат с действия

 И така, какъв е смисълът да бъдеш разочарован?

Предполагам, че това е просто историята на живота

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...