Mar 27, 2022, 7:55 PM

***

  Poetry
455 0 0

Най-трудната част е,

когато си тръгнеш и ме оставяш да се надявам

Всички тези обещания,

които дадохме, те ще бъдат нарушени

 Оставяш ме толкова объркан

 

 Проклятието на сърцето ми

Без теб просто не мога да чувствам

Без теб този свят не е реален за мен

 

Така че върви, остави ме тук сам

Разбий ме до кости

По-добре да съм сам

 

Не ме буди, защото не искам да виждам слънцето

Просто искам да се чувствам вцепенен

Не искам да съм влюбен

Това винаги се случва, думите не съвпадат с действия

 И така, какъв е смисълът да бъдеш разочарован?

Предполагам, че това е просто историята на живота

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...