11 mar 2012, 14:17

Cabo das Tormentas

  Poesía
716 0 8

CABO DAS TORMENTAS*

 

 

Връхлита палубата океанът
вода и ярост, дива стръв и мощ,

по устните на щорма

бяла пяна,

ревящи ширини сред мрачна нощ;

 

разкъсани, плющят платна прогнили,

кълбят се облаците с цвят на мрак

и ураганът пак набира сили...

И аз опитвам пак.

И пак!...

И пак!...

 

Аз търся моя нос Добра Надежда,

зад който не прииждат бури зли.

Но няма край стихията, изглежда

вода и ярост, бури и мъгли...

 

Реват вълните, бездната бушува

и няма път сред кипналия ад.

С “Летящия холандец” ли пътувам,

или самият аз съм прокълнат?

 

Нали и аз прекръстих урагана,

защо не е надеждата добра,

защо кипи и ме залива с пяна,

и пукат стари мачти и ребра?

 

Отчаях се да чакам бриз попътен

и пристан верен, и спокоен ден.

Нима до край сред щорм и адски тътен,

ще плувам

стар и вече уморен?

 

Ще пресека ли финишната лента,

или надеждата е под въпрос?

Пред мен е вечно

Cabo das Тormentas...

 

Добра Надежда е измислен нос.

 

-------------

 

* Cabo das Тormentas португ. Нос на бурите

първоначалното име, променено по-късно на нос Добра Надежда.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво и честно!
  • !!!!!!
  • Добрата надежда си я носиш в теб, иначе едва ли щеше да успееш да преминеш през бурите
    Майстор си!
  • Отново - много хубаво стихотворение! Поздравления!
  • Една внушителна картина на борба с бушуващия океан – символ на човешкия живот.
    Ярка, пластична образност, ритъм, рими, изящен изказ – са само една част от достойнствата на тази поетична творба.
    А финалът провокира размисли и многопосочни съждения.
    Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...