11 мар. 2012 г., 14:17

Cabo das Tormentas

717 0 8

CABO DAS TORMENTAS*

 

 

Връхлита палубата океанът
вода и ярост, дива стръв и мощ,

по устните на щорма

бяла пяна,

ревящи ширини сред мрачна нощ;

 

разкъсани, плющят платна прогнили,

кълбят се облаците с цвят на мрак

и ураганът пак набира сили...

И аз опитвам пак.

И пак!...

И пак!...

 

Аз търся моя нос Добра Надежда,

зад който не прииждат бури зли.

Но няма край стихията, изглежда

вода и ярост, бури и мъгли...

 

Реват вълните, бездната бушува

и няма път сред кипналия ад.

С “Летящия холандец” ли пътувам,

или самият аз съм прокълнат?

 

Нали и аз прекръстих урагана,

защо не е надеждата добра,

защо кипи и ме залива с пяна,

и пукат стари мачти и ребра?

 

Отчаях се да чакам бриз попътен

и пристан верен, и спокоен ден.

Нима до край сред щорм и адски тътен,

ще плувам

стар и вече уморен?

 

Ще пресека ли финишната лента,

или надеждата е под въпрос?

Пред мен е вечно

Cabo das Тormentas...

 

Добра Надежда е измислен нос.

 

-------------

 

* Cabo das Тormentas португ. Нос на бурите

първоначалното име, променено по-късно на нос Добра Надежда.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво и честно!
  • !!!!!!
  • Добрата надежда си я носиш в теб, иначе едва ли щеше да успееш да преминеш през бурите
    Майстор си!
  • Отново - много хубаво стихотворение! Поздравления!
  • Една внушителна картина на борба с бушуващия океан – символ на човешкия живот.
    Ярка, пластична образност, ритъм, рими, изящен изказ – са само една част от достойнствата на тази поетична творба.
    А финалът провокира размисли и многопосочни съждения.
    Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...