11.03.2012 г., 14:17

Cabo das Tormentas

715 0 8

CABO DAS TORMENTAS*

 

 

Връхлита палубата океанът
вода и ярост, дива стръв и мощ,

по устните на щорма

бяла пяна,

ревящи ширини сред мрачна нощ;

 

разкъсани, плющят платна прогнили,

кълбят се облаците с цвят на мрак

и ураганът пак набира сили...

И аз опитвам пак.

И пак!...

И пак!...

 

Аз търся моя нос Добра Надежда,

зад който не прииждат бури зли.

Но няма край стихията, изглежда

вода и ярост, бури и мъгли...

 

Реват вълните, бездната бушува

и няма път сред кипналия ад.

С “Летящия холандец” ли пътувам,

или самият аз съм прокълнат?

 

Нали и аз прекръстих урагана,

защо не е надеждата добра,

защо кипи и ме залива с пяна,

и пукат стари мачти и ребра?

 

Отчаях се да чакам бриз попътен

и пристан верен, и спокоен ден.

Нима до край сред щорм и адски тътен,

ще плувам

стар и вече уморен?

 

Ще пресека ли финишната лента,

или надеждата е под въпрос?

Пред мен е вечно

Cabo das Тormentas...

 

Добра Надежда е измислен нос.

 

-------------

 

* Cabo das Тormentas португ. Нос на бурите

първоначалното име, променено по-късно на нос Добра Надежда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и честно!
  • !!!!!!
  • Добрата надежда си я носиш в теб, иначе едва ли щеше да успееш да преминеш през бурите
    Майстор си!
  • Отново - много хубаво стихотворение! Поздравления!
  • Една внушителна картина на борба с бушуващия океан – символ на човешкия живот.
    Ярка, пластична образност, ритъм, рими, изящен изказ – са само една част от достойнствата на тази поетична творба.
    А финалът провокира размисли и многопосочни съждения.
    Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...