…………
Виж последната ни вечер;
със прощалната вечеря и последна свещ е вече;
разтопена и догаря. Лицето ти потъва в мрак,
душата ми крещи от страх.
Знам, че кажем ли си сбогом,
всичко ще превърнем в спомен.
Пр.1
Днес в главата си редя
пъзела от спомени,
търся златната среда
смисъла в живота ми.
Дълбоко в мойта памет
пазя дните си със теб,
Боже сякаш беше днес
как вечеряме на свещ.
Във последната ни вечер;
моля за последен шанс след прощалната вечеря;
за един прощален танц.
Аз те гледам със усмивка,
ти си тръгваш със целувка,
тя ще бъде вечен спомен
и печат на нашто сбогом.
Пр.2
Днес в главата си редя пъзела от спомени търся златната среда смисъла в живота ми. Дълбоко в мойта памет пазя дните си със теб и вярвам си че някак може да танцувам пак.
© Атанас Анастасов Todos los derechos reservados