9 янв. 2022 г., 17:59  

----------------------

817 0 0

………… 

  Виж последната ни вечер;

                                                                                   със прощалната вечеря                                                                                    и последна свещ е вече;

                                                                                     разтопена и догаря.                                                                                    Лицето ти потъва в мрак,

                                                       душата ми крещи от страх.                                                       

Знам, че кажем ли си сбогом,

всичко ще превърнем в спомен.

Пр.1

                 Днес в главата си редя                   

 пъзела от спомени,

търся златната среда

смисъла в живота ми.

Дълбоко в мойта памет

пазя дните си със теб,

Боже сякаш беше днес

как вечеряме на свещ.

 

 

 Във последната ни вечер;

                                                                                   моля за последен шанс                                                                                  след прощалната вечеря;

                                                                                  за един прощален танц.                                                                                                                   

 Аз те гледам със усмивка,

                                                            ти си тръгваш със целувка,                                                          

тя ще бъде вечен спомен

и печат на нашто сбогом.

Пр.2

                                                                                  Днес в главата си редя                                                                                                                                                                          пъзела от спомени                                                                                                                                                                           търся златната среда                                                                                                                                                                        смисъла в живота ми.                                                                                                                                                                       Дълбоко в мойта памет                                                                                                                                                                      пазя дните си със теб                                                                                                                                                                    и вярвам си че някак                                                                                   може да танцувам пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Анастасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...