Jan 9, 2022, 5:59 PM  

----------------------

819 0 0

………… 

  Виж последната ни вечер;

                                                                                   със прощалната вечеря                                                                                    и последна свещ е вече;

                                                                                     разтопена и догаря.                                                                                    Лицето ти потъва в мрак,

                                                       душата ми крещи от страх.                                                       

Знам, че кажем ли си сбогом,

всичко ще превърнем в спомен.

Пр.1

                 Днес в главата си редя                   

 пъзела от спомени,

търся златната среда

смисъла в живота ми.

Дълбоко в мойта памет

пазя дните си със теб,

Боже сякаш беше днес

как вечеряме на свещ.

 

 

 Във последната ни вечер;

                                                                                   моля за последен шанс                                                                                  след прощалната вечеря;

                                                                                  за един прощален танц.                                                                                                                   

 Аз те гледам със усмивка,

                                                            ти си тръгваш със целувка,                                                          

тя ще бъде вечен спомен

и печат на нашто сбогом.

Пр.2

                                                                                  Днес в главата си редя                                                                                                                                                                          пъзела от спомени                                                                                                                                                                           търся златната среда                                                                                                                                                                        смисъла в живота ми.                                                                                                                                                                       Дълбоко в мойта памет                                                                                                                                                                      пазя дните си със теб                                                                                                                                                                    и вярвам си че някак                                                                                   може да танцувам пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Анастасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...