4 oct 2009, 15:33

....

  Poesía
719 0 1

Безлюдна и самотна

се почувства в нощта.

И леко се прокрадва

малката сълза от любовта.

Насмешка над света

има в нощта и

ярост към духа...

Викове и плач чуват

се от мрачната стена.

Красив и светъл ден

наближава с тъга.

И усмивката на хиляди деца

идва с любовта.

Синьото небе и светлите

лъчи галят нежните черти.

Но за момент обръща се

денят и идва бурната

вълна, наречена "дъжда".

Една прегръдка чака някой

сред дъжда и тихата

тълпа, която се движи като

светлина, потъпква всяка

малка и ненужна мечта.

Безлюдна и самотна.

Живееш във вечността,

но какво е вечността без

капката сълза от любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Панчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...