Безлюдна и самотна

се почувства в нощта.

И леко се прокрадва

малката сълза от любовта.

Насмешка над света

има в нощта и

ярост към духа...

Викове и плач чуват

се от мрачната стена.

Красив и светъл ден

наближава с тъга.

И усмивката на хиляди деца

идва с любовта.

Синьото небе и светлите

лъчи галят нежните черти.

Но за момент обръща се

денят и идва бурната

вълна, наречена "дъжда".

Една прегръдка чака някой

сред дъжда и тихата

тълпа, която се движи като

светлина, потъпква всяка

малка и ненужна мечта.

Безлюдна и самотна.

Живееш във вечността,

но какво е вечността без

капката сълза от любовта.