....
Безлюдна и самотна
се почувства в нощта.
И леко се прокрадва
малката сълза от любовта.
Насмешка над света
има в нощта и
ярост към духа...
Викове и плач чуват
се от мрачната стена.
Красив и светъл ден
наближава с тъга.
И усмивката на хиляди деца
идва с любовта.
Синьото небе и светлите
лъчи галят нежните черти.
Но за момент обръща се
денят и идва бурната
вълна, наречена "дъжда".
Една прегръдка чака някой
сред дъжда и тихата
тълпа, която се движи като
светлина, потъпква всяка
малка и ненужна мечта.
Безлюдна и самотна.
Живееш във вечността,
но какво е вечността без
капката сълза от любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Панчева Всички права запазени
