Аз тайничко надявах се

да се върнеш и да чуя:

- Сгреших, ти бе за мен...

единствена ще си!

Дойде и този ден...

личната победа е за мен...

Но защо не съм щастлива,

някак си не мога да се радвам,

че върнах си това, което имах...

Защо ли?

Може би защото исках на инат,

по-силно и от силното желание,

да притежаваш нещо,

някого!

А сега, когато гледам те,

сърцето празно е, не трепва...

Единствено очите ми премигат,

дразнят ги сълзите,

тръгнали да бликат...

май хората наистина са прави...

"Най-много сълзи има по

сбъднати мечти!"

....

А ти ме гледаш влюбено

с разкаяние в очите,

осъзнавайки, че съм тук пред теб,

а всъщност няма ме!

Май хората наистина са прави...

"Когато загубиш нещо или някого -

осъзнаваш какво си имал "