* * *
Аз тайничко надявах се
да се върнеш и да чуя:
- Сгреших, ти бе за мен...
единствена ще си!
Дойде и този ден...
личната победа е за мен...
Но защо не съм щастлива,
някак си не мога да се радвам,
че върнах си това, което имах...
Защо ли?
Може би защото исках на инат,
по-силно и от силното желание,
да притежаваш нещо,
някого!
А сега, когато гледам те,
сърцето празно е, не трепва...
Единствено очите ми премигат,
дразнят ги сълзите,
тръгнали да бликат...
май хората наистина са прави...
"Най-много сълзи има по
сбъднати мечти!"
....
А ти ме гледаш влюбено
с разкаяние в очите,
осъзнавайки, че съм тук пред теб,
а всъщност няма ме!
Май хората наистина са прави...
"Когато загубиш нещо или някого -
осъзнаваш какво си имал "
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Динева Всички права запазени
