Целомъдрена
Ц Е Л О М Ъ Д Р Е Н А
Да, животът ми изтича
като луднала вода
и след речното корито
се изгубва без следа.
Той в театър или в кино
главна роля ми избра
и играех, без да зная
бях ли в нея аз добра.
Мислех си, че много мъдрост
съм раздавала безплатно.
Твърде късно осъзнах го –
бях грешила многократно.
Влюбвах се, но подминавах
и сърцето ме болеше.
Лекомислена и щедра –
другата до него беше.
Целомъдрена, студена,
безразлична, подминавах.
Сякаш бях родена вечна,
ала в преходност живеех.
А очите му горяха
с преданост и от възхита.
Как до мене да достигне
погледът му още пита...
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Всеки получава от живота толкова, колкото сам си вземе, но истината е, че никога не се знае какво губим, когато печелим и какво печелим, когато губим, в този смисъл правилното и неправилното често си разменят местата... Поздрави и от мен за уникалния, докосващ сърцето стих!
-
хм... много хубаво стихотворение! Поздравления, не го приемам като равносметка, а по-скоро като лутане - " ако тогава се бях спряла...",успехи!
-
Много мъдра равносметка върху живота
си ни представила, Стойна.
Прочетох с интерес и също се замислих
кой каква следа ще остави след себе си.
поздрави за чудесния стих и приятна вечер! -
Много хубаво стихотворение! Споделям мнението на vodoleia /Мария/.
-
Приятели - Ренета, Таня, Мисана, Исмаил, Василка, Мария - развълнувах се от вашето внимание и чудесни коментари - правите ме наистина щастлива.
Благодаря ви за тази щедра подкрепа!
Бог да ви благослови! Амин! -
След прочита човек не може да не се замисли и да направи равносметка на живота, любовта...
-
Целомъдрена, студена
безразлична, подминавах.
НАДМЕННОСТТА пречи и се наказва ...след време!Поздрав! -
И аз мисля, че е по- добре ,,се скитах"! Поздравления, Стойна!
-
Добро попадение, Стойна! много ми хареса.
Само на едно място разчетох текста различно от теб.
Вместо написаното:
"ала в преходност живеех",
прочетох:
"ала в преходност се скитах".
Сърдечен поздрав и усмихнат ден! -
Мила Стойна!
Поздравявам те с един мой стих, написан по същата тема.
Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо, че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
то думите и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже,
но носиме ключето на врата,
та в миг на болка, безметежно,
капака да открехнем. Суета.
Да. Влизаме на пръсти и отново
се срещаме с отминали неща.
Докоснати, превръщат се във слово.
Преписана съдба върху листа.
Понякога си тръгваме с "достойнство",
с загнездена в душите ни тъга.
Дали не проявяваме геройство,
на никого ненужно... при това!? -
Аплодисменти, Стойне! - още ръкопляскам!
-
Приятели, благодаря на всички за вниманието и позитивните коментари!Желая ви творчески успехи и чудесен февруарски ден!
-
Изненадваш ме! Твърде многозначителен е стихът ти, Стойне!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Вашите коментари ме стимулират.
Поздрав от мен и приятни събота и неделя!