stoyna (Стойна Димова)
304 3449
13 февр. 2015 г., 08:56

Целомъдрена 

  Поэзия » Любовная
499 0 15

          Ц Е Л О М Ъ Д Р Е Н А

 

 

                                                        Да, животът ми изтича

                                                        като  луднала вода

                                                        и след речното корито

                                                        се изгубва без следа.

                                                        Той в театър или в кино

                                                        главна роля ми избра

                                                        и играех, без да зная

                                                        бях ли в нея аз добра.

                                                        Мислех си, че много мъдрост

                                                        съм раздавала безплатно.

                                                        Твърде късно осъзнах го –

                                                        бях грешила многократно.

                                                        Влюбвах се, но подминавах

                                                        и сърцето ме болеше.

                                                        Лекомислена и щедра –

                                                        другата до него беше.

                                                        Целомъдрена, студена,

                                                        безразлична, подминавах.

                                                        Сякаш бях родена вечна,

                                                        ала в преходност живеех.

                                                        А очите му горяха

                                                        с преданост и от възхита.

                                                        Как до мене да достигне

                                                        погледът му още пита...

                                                       

                                                        

                                                       

© Стойна Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Росица, Пламена, Нина -благодаря за подкрепата!
    Вашите коментари ме стимулират.
    Поздрав от мен и приятни събота и неделя!
  • Всеки получава от живота толкова, колкото сам си вземе, но истината е, че никога не се знае какво губим, когато печелим и какво печелим, когато губим, в този смисъл правилното и неправилното често си разменят местата... Поздрави и от мен за уникалния, докосващ сърцето стих!
  • хм... много хубаво стихотворение! Поздравления, не го приемам като равносметка, а по-скоро като лутане - " ако тогава се бях спряла...",успехи!
  • Много мъдра равносметка върху живота
    си ни представила, Стойна.
    Прочетох с интерес и също се замислих
    кой каква следа ще остави след себе си.
    поздрави за чудесния стих и приятна вечер!
  • Много хубаво стихотворение! Споделям мнението на vodoleia /Мария/.
  • Приятели - Ренета, Таня, Мисана, Исмаил, Василка, Мария - развълнувах се от вашето внимание и чудесни коментари - правите ме наистина щастлива.
    Благодаря ви за тази щедра подкрепа!
    Бог да ви благослови! Амин!
  • След прочита човек не може да не се замисли и да направи равносметка на живота, любовта...
  • Целомъдрена, студена
    безразлична, подминавах.
    НАДМЕННОСТТА пречи и се наказва ...след време!Поздрав!
  • И аз мисля, че е по- добре ,,се скитах"! Поздравления, Стойна!
  • Добро попадение, Стойна! много ми хареса.
    Само на едно място разчетох текста различно от теб.

    Вместо написаното:

    "ала в преходност живеех",

    прочетох:

    "ала в преходност се скитах".

    Сърдечен поздрав и усмихнат ден!
  • Мила Стойна!
    Поздравявам те с един мой стих, написан по същата тема.

    Понякога си тръгваме с "достойнство",
    нищо, че сърцата ни кървят.
    Обгърнати с фалшиво благородство,
    то думите и в изгрева скърбят.

    Заключваме си спомена в ковчеже,
    но носиме ключето на врата,
    та в миг на болка, безметежно,
    капака да открехнем. Суета.

    Да. Влизаме на пръсти и отново
    се срещаме с отминали неща.
    Докоснати, превръщат се във слово.
    Преписана съдба върху листа.

    Понякога си тръгваме с "достойнство",
    с загнездена в душите ни тъга.
    Дали не проявяваме геройство,
    на никого ненужно... при това!?
  • Аплодисменти, Стойне! - още ръкопляскам!
  • Приятели, благодаря на всички за вниманието и позитивните коментари!Желая ви творчески успехи и чудесен февруарски ден!
  • Изненадваш ме! Твърде многозначителен е стихът ти, Стойне!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??