Целомъдрена
Ц Е Л О М Ъ Д Р Е Н А
Да, животът ми изтича
като луднала вода
и след речното корито
се изгубва без следа.
Той в театър или в кино
главна роля ми избра
и играех, без да зная
бях ли в нея аз добра.
Мислех си, че много мъдрост
съм раздавала безплатно.
Твърде късно осъзнах го –
бях грешила многократно.
Влюбвах се, но подминавах
и сърцето ме болеше.
Лекомислена и щедра –
другата до него беше.
Целомъдрена, студена,
безразлична, подминавах.
Сякаш бях родена вечна,
ала в преходност живеех.
А очите му горяха
с преданост и от възхита.
Как до мене да достигне
погледът му още пита...
© Стойна Димова All rights reserved.
