toxin (Таня Донова)
357 4100
6 abr 2022, 20:27

Целта оправдава средствата 

  Poesía » De humor
981 3 9

Наквасих се като прасе и аз.

Да видя колко им е тежко

на тримата мъже у нас

(един, де, но за трима). Пешко.

Докарах погледа, кървясал, зъл,

на див глиган, до съвършенство.

Отворих с трясък и със гръм

и се подпрях на рамката ни.

Безуспешно.

Стоварих се на входното антре.

Направо по очи си се стоварих,

а Пешко, туй магарешко леке,

невъзмутим като перон на гара

стои насреща ми. Стои си!

Представяте ли си?! Стои!

"Какво ме зяпаш, бе, вдигни ме"

през зъби страшно процедих.

А той се хили! Хили се! Егати!

Е, тука вече силно прекали!

"Ох, де да можех дългата лопата

да стигна някак, та да видиш ти!"

Ще рина, рекох, с нокти, пода,

да се захвана някъде. Уви!

Паркетът ни е гола вода,

щом хич не може още да върви

и да пренася болни до леглото!

Ще го изтръгна лично утре!

Хлъц! 

Ще сложа парапет, защото,

защотоо, щотоо, щотоо... Тръц!

Това от мене ли излезе?!

Резил! В главата ми - джангър!

Аз тука малко ще подремна...

Натрих носа на Пешко! Хъррр...

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??