Целуна го по устните
По устните целуна го скръбта,
разкошната магьосница във черно,
в очите му отново заваля
и стана мрачно, ледено студено.
Светът му рухна просто изведнъж
и той потъна сякаш във безбрежност,
палачът му усмихна се със злъч
и го удари с ярост жадно по лицето.
Но въпреки това остана жив
нещастникът със яловата вяра,
прикрил със длани уродливия си лик,
обрекъл ценността си на забрава.
А някъде там, близо до върха,
демонът устройваше си парти,
с шепа плоско-умни същества,
събуждайки най-ниските им страсти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивето Todos los derechos reservados
