Целуни ме, днес под златното дърво,
целуни ме, не чакай, точно тук и сега.
Целуни ме, тук под звездите, в нощта,
така че само Луната да бъде свидетел.
Целуни ме, край младата росна трева,
там където събрани са полските цветя.
Целуни ме, край тази тъй няма синева
и приравни ме със земята и с небесата.
Целуни ме и горе в къщата на дървото,
целуни ме и там долу в морското дъно.
Целуни ме и до Млечния път заведи ме,
и колко е ярка всяка звезда покажи ми.
Целуни ме, в люлка от цветя, залюлей ме,
там където времето безнадеждно е спряло.
Целуни ме там, там където дъждът в дъга,
се превръща и всяко нещо е хубаво с теб.
Вдъхновено от: https://otkrovenia.com/bg/kartini/celuni-me-17
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados