ЦЕЛУНИ МЕ
Боже, как вали, продъни се небето,
белоснежен запиля ни февруарски сняг,
тук при нас е топло и в безвремието
с теб се чувствам като на карибски бряг.
Боже, как вали, що за вятър духа,
а камината така красиво си гори
и дървото в нея тихо пука, нека духа.
Прегърни ме. Своите очи за мене затвори.
Искам да прегръщам твойто тяло.
Чакай, тези дрехи са излишни май,
виж! От желание сърцето ми е спряло.
Аз те искам, искам да те имам, знай.
Боже, как гориш, свян ли е това?
По корема плъзгам пръсти, устни.
Не, не мога да намеря точните слова.
Между своите бедра ръката ми пусни.
Чакай, не издържам, знам, че ме желаеш.
Боже, как вали, тялото ти с огъня играе,
а в отблясъците... като страст витаеш.
Боже! Целуни ме, искам те, това е!
ЕТ МАЧИБО 2010
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados