Целува Дон Жуан Венера

Море от тънки жълти рози

се бе разстелило по сивия матрак,

a те, застинали в жалки пози,

потънали в скръб, печал и мрак -

си мислеха за времето и за съдбата,

за тяхната отминала любов,

за топлата магия на мечтата,

за онзи чакан, търсен зов...

И не разбраха как потънаха в мрака,

и как се вплетоха в гадната афера.

И как сега отново на матрака

целува Дон Жуан - Венера.