Море от тънки жълти рози
се бе разстелило по сивия матрак,
a те, застинали в жалки пози,
потънали в скръб, печал и мрак -
си мислеха за времето и за съдбата,
за тяхната отминала любов,
за топлата магия на мечтата,
за онзи чакан, търсен зов...
И не разбраха как потънаха в мрака,
и как се вплетоха в гадната афера.
И как сега отново на матрака
целува Дон Жуан - Венера.