11 feb 2011, 22:02  

Целува Дон Жуан Венера 

  Poesía
1344 0 0

 

 

Море от тънки жълти рози

се бе разстелило по сивия матрак,

a те, застинали в жалки пози,

потънали в скръб, печал и мрак -

си мислеха за времето и за съдбата,

за тяхната отминала любов,

за топлата магия на мечтата,

за онзи чакан, търсен зов...

 

И не разбраха как потънаха в мрака,

и как се вплетоха в гадната афера.

И как сега отново на матрака

целува Дон Жуан - Венера.

© Мариета Дечевска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??