11.02.2011 г., 22:02  

Целува Дон Жуан Венера

1.8K 0 0

 

 

Море от тънки жълти рози

се бе разстелило по сивия матрак,

a те, застинали в жалки пози,

потънали в скръб, печал и мрак -

си мислеха за времето и за съдбата,

за тяхната отминала любов,

за топлата магия на мечтата,

за онзи чакан, търсен зов...

 

И не разбраха как потънаха в мрака,

и как се вплетоха в гадната афера.

И как сега отново на матрака

целува Дон Жуан - Венера.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...