ДесиК (Деси Копчалийска) ДесиК (Деси Копчалийска)
22
26 mar 2010, 0:36

Целува ме слънцето!

1.1K 0 3

Сама съм... Никой не ме прегръща.

Никой не целува моите очи

и с нежност никой не ме обгръща...

Стаена, болката в мен мълчи.

 

Вървя в утрото – познатата рамка:

от къщи на работа, от там – у дома.

Мечтите пропъдих. Не искам примамка

за прегладнялата си за обич душа.

 

Потънала в мисли, тъгата преглъщам...

Но – изведнъж – почувствах в утринта:

Целува ме слънцето! Нежно прегръща ме

топлият вятър, дошъл с пролетта.

 

Усмихвам се в отговор. Пъдя тъгата.

Разбирам с невероятна яснота,

че съм обичана!!! И светлината

на прозрението ми преизпълва деня!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Копчалийска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0