Mar 26, 2010, 12:36 AM

Целува ме слънцето! 

  Poetry » Love
853 0 3

Сама съм... Никой не ме прегръща.

Никой не целува моите очи

и с нежност никой не ме обгръща...

Стаена, болката в мен мълчи.

 

Вървя в утрото – познатата рамка:

от къщи на работа, от там – у дома.

Мечтите пропъдих. Не искам примамка

за прегладнялата си за обич душа.

 

Потънала в мисли, тъгата преглъщам...

Но – изведнъж – почувствах в утринта:

Целува ме слънцето! Нежно прегръща ме

топлият вятър, дошъл с пролетта.

 

Усмихвам се в отговор. Пъдя тъгата.

Разбирам с невероятна яснота,

че съм обичана!!! И светлината

на прозрението ми преизпълва деня!

 

© Деси Копчалийска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??