Целувам сутрин изгрева
Кога натрупах толкова години?
Кога необратимо остарях?
Къде са вече вечерите сини,
където с първата любов узрях?
Къде отиде младостта безумна?
Къде отиде младият ми дух,
когато - тъй във крачката разумна,
със грижите законно се обух?
Цял живот ги нося тез обувки,
и стегнати, подгизващи дори.
Смених до днеска и различни плувки,
защото плувах в ледени води.
Сега съм бос и вече аз не плувам.
Вълни посрещам на самотен бряг.
И всяка сутрин изгрева целувам,
топящ сега последния ми сняг.
Покой в душата ми и днеска няма,
че тялото ми вече ù тежи.
А в раницата - по размер голяма,
еднопосочният билет лежи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
