koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
3 апр. 2013 г., 14:10

Целувам сутрин изгрева 

  Поэзия
422 0 5

Кога натрупах толкова години?

Кога необратимо остарях?

Къде са вече вечерите сини,

където с първата любов узрях?

 

Къде отиде младостта безумна?

Къде отиде младият ми дух,

когато - тъй във крачката разумна,

със грижите законно се обух?

 

Цял живот ги нося тез обувки,

и стегнати, подгизващи дори.

Смених до днеска и различни плувки,

защото плувах в ледени води.

 

Сега съм бос и вече аз не плувам.

Вълни посрещам на самотен бряг.

И всяка сутрин изгрева целувам,

топящ сега последния ми сняг.

 

Покой в душата ми и днеска няма,

че тялото ми вече ù тежи.

А в раницата - по размер голяма,

еднопосочният билет лежи...

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??