Apr 3, 2013, 2:10 PM

Целувам сутрин изгрева

  Poetry
551 0 5

Кога натрупах толкова години?

Кога необратимо остарях?

Къде са вече вечерите сини,

където с първата любов узрях?

 

Къде отиде младостта безумна?

Къде отиде младият ми дух,

когато - тъй във крачката разумна,

със грижите законно се обух?

 

Цял живот ги нося тез обувки,

и стегнати, подгизващи дори.

Смених до днеска и различни плувки,

защото плувах в ледени води.

 

Сега съм бос и вече аз не плувам.

Вълни посрещам на самотен бряг.

И всяка сутрин изгрева целувам,

топящ сега последния ми сняг.

 

Покой в душата ми и днеска няма,

че тялото ми вече ù тежи.

А в раницата - по размер голяма,

еднопосочният билет лежи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...