30 ene 2007, 19:57

Целувам те

  Poesía
3K 0 4

Аз простичко целувам те, потъвам в огнени недра,

извайва пламъкът гореща страст кове,

и в жар превръща допира ти моята душа,                    

бушуват в плътта ми огнените богове.


Аз простичко целувам те,
стихия ме повлича,

повдига ме, понася ме в небесния безкрай,

от гръдта дъха ми дърпа и извлича

и тегли ме на бесовете в бесния им рай.


Аз простичко целувам те,
недрата земни се разтварят

и с мощен тътен грубо тялото ми пръскат,

от удара скалите неми проговарят

и мислите ми на парчета пръскат. 


Аз простичко целувам те,
вълна ме грабва и запраща,

потъвам в ледените тъмни дълбини

що теглят ме в бездънната си паст ревяща,

решавала безброй човешки съдбини.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диньо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...