Целувам те
Аз простичко целувам те, потъвам в огнени недра,
извайва пламъкът гореща страст кове,
и в жар превръща допира ти моята душа,
бушуват в плътта ми огнените богове.
Аз простичко целувам те, стихия ме повлича,
повдига ме, понася ме в небесния безкрай,
от гръдта дъха ми дърпа и извлича
и тегли ме на бесовете в бесния им рай.
Аз простичко целувам те, недрата земни се разтварят
и с мощен тътен грубо тялото ми пръскат,
от удара скалите неми проговарят
и мислите ми на парчета пръскат.
Аз простичко целувам те, вълна ме грабва и запраща,
потъвам в ледените тъмни дълбини
що теглят ме в бездънната си паст ревяща,
решавала безброй човешки съдбини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диньо Всички права запазени
