kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
10 jul 2012, 14:36

Целувка 

  Poesía » Otra
846 0 8

Целуна ме слънцето...

и се усмихна в мен

жената.

Къде ли дълго се е крила?

Навярно съюзена е била

със самотата

и от горчивото кафе е пила.

Или пък

в нощите безлунни

за знак се е надявала...

Дочакала е все пак

утрото,

щом всичко продължава.

Целуна ме слънцето...

 

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??