kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Jul 10, 2012, 2:36 PM

Целувка 

  Poetry » Other
929 0 8

Целуна ме слънцето...

и се усмихна в мен

жената.

Къде ли дълго се е крила?

Навярно съюзена е била

със самотата

и от горчивото кафе е пила.

Или пък

в нощите безлунни

за знак се е надявала...

Дочакала е все пак

утрото,

щом всичко продължава.

Целуна ме слънцето...

 

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??