Jul 10, 2012, 2:36 PM

Целувка 

  Poetry » Other
968 0 8
Целуна ме слънцето...
и се усмихна в мен
жената.
Къде ли дълго се е крила?
Навярно съюзена е била
със самотата
и от горчивото кафе е пила.
Или пък
в нощите безлунни
за знак се е надявала...
Дочакала е все пак
утрото, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Random works
: ??:??