10 feb 2007, 20:03

Целувка...

  Poesía
1.9K 1 30
 
Целуни очите ми... но леко, нежно, мило ,
както при допир с крехък стрък трева
виждаш ли... това ги промени,
гледат с кадифена мекота,
в тях луната се огледа
и звезди блестят,
времето бавно,
неусетно
спря
докато
вдишам пак,
възвърна ритъм
със часовника във такт,
уловя валежа на звездите
около пълната от щастие луна
във погледа ми мек от кадифености,  
променен  от устните ти  с  топлота,
досущ като докосване със крехък стрък трева,
а всъщност бе една целувка... по очите... мигновена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...