Целувка...
Целуни очите ми... но леко, нежно, мило ,
както при допир с крехък стрък трева
виждаш ли... това ги промени,
гледат с кадифена мекота,
в тях луната се огледа
и звезди блестят,
времето бавно,
неусетно
спря
докато
вдишам пак,
възвърна ритъм
със часовника във такт,
уловя валежа на звездите
около пълната от щастие луна
във погледа ми мек от кадифености,
променен от устните ти с топлота,
досущ като докосване със крехък стрък трева,
а всъщност бе една целувка... по очите... мигновена
© Дидислава All rights reserved.
