24 sept 2007, 10:50

Целувка сред Хаос...

  Poesía
1.3K 0 4

" На Съпругата ми "

 


Крила разкъсват копнежа...

отвъд тъмно синьо небе...

Прегръдка от лилави цветове...

целувка сред хаос и ветрове...

 


С поглед световете улових...

отвъд света на мисълта...

Белотата дори... червена е тя,

а росата с вечния вкус на деня.

 


Малко странен днес е денят...

думи водят към безкрая...

към реалност от страст...

Пожелай си лице... и тръгни...

 


Изгрев от пурпур в Сърцето...

залез сред бели ехтящи вълни...

Ще бъда вечния смях на зората...

светлината от лицето докосната...

 


Света е само сянка споделена...

на Любовта ни... забранена...

Вечността е болка и смях...

сцената получи своя спектакъл...

 


Целувка върху нежни очи...

Целувка сред сини лъчи...

 

... Ти дари ми последния валс

 

... Ти сбъдна мойте мечти!!!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...