" На Съпругата ми "
Крила разкъсват копнежа...
отвъд тъмно синьо небе...
Прегръдка от лилави цветове...
целувка сред хаос и ветрове...
С поглед световете улових...
отвъд света на мисълта...
Белотата дори... червена е тя,
а росата с вечния вкус на деня.
Малко странен днес е денят...
думи водят към безкрая...
към реалност от страст...
Пожелай си лице... и тръгни...
Изгрев от пурпур в Сърцето...
залез сред бели ехтящи вълни...
Ще бъда вечния смях на зората...
светлината от лицето докосната...
Света е само сянка споделена...
на Любовта ни... забранена...
Вечността е болка и смях...
сцената получи своя спектакъл...
Целувка върху нежни очи...
Целувка сред сини лъчи...
... Ти дари ми последния валс
... Ти сбъдна мойте мечти!!!
© Пламен Йовчев Все права защищены