2 dic 2007, 21:53

Целувката на страха

Poesía » Filosófica

835 0 3

Не знам защо чувствам,
че съм изпуснал нещо
безвъзвратно досега.
Защо не усещам нищо
друго, освен как
се прокрадва страхът?
Знам, че никой никога
не би разбрал
какво чувствам,
защото не бих го
признал, дори пред мен.
Как след всяка нощ
се връща до болка
кошмарният ден.
Как се страхувам,
как се моля да избягам
от реалността,
но уви, след всеки опит
се будя пак на сутринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nicol0702 (Ваня Николова)

Всички си имаме страхове, но е трудно да си ги признаем,а още по-трудно е да се изправим срещу тях.
Много хубаво си се изразила

2007-12-03T08:35:19+02:00
qstreb89 (Елена)

На мен също много ми хареса

2007-12-02T23:56:53+02:00
silvestra (Силвия Герджикова)

Харесва ми.

2007-12-02T21:55:14+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0