Не знам защо чувствам,
че съм изпуснал нещо
безвъзвратно досега.
Защо не усещам нищо
друго, освен как
се прокрадва страхът?
Знам, че никой никога
не би разбрал
какво чувствам,
защото не бих го
признал, дори пред мен.
Как след всяка нощ
се връща до болка
кошмарният ден.
Как се страхувам,
как се моля да избягам
от реалността,
но уви, след всеки опит
се будя пак на сутринта.
© Стеси All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
