Аз-самотната вълчица
с мойта тъй целувана уста.
Нежна съм, но съм вълчица.
Днес в сърцето опустя.
Нека да ме сграбчат книги.
Да настане сладък мир.
И целувки да не ме настигат
и желания безспир.
Вие, целувачи жадни.
Вие нямате вина.
Нито ще остана хладна,
нито ще ме изгори слана.
07.05.1994год.
Пловдив
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веси Филипова Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
