Целувки от сълзи
Да те целуна искам, тате,
но ти порасна. Стана мъж.
По облаците ще ти пратя
сълзите като топъл дъжд.
Излез на двора, завали ли,
Ти целят се измокри.
Бъди като баща си силен,
макар целунат от сълзи.
Ще ти изпратя по небето
светкавици от любовта,
за да усетиш и сърцето
как бие тук, накрай света.
А слънцето като изгрее,
ти потърси една дъга.
Надежда пращам ти по нея,
да те завие след дъжда.
Сълзите в кърпа не попиват,
сърцето само ги суши,
а мокротата ти отива
от бащините две очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
