Целувки от сълзи
Да те целуна искам, тате,
но ти порасна. Стана мъж.
По облаците ще ти пратя
сълзите като топъл дъжд.
Излез на двора, завали ли,
Ти целят се измокри.
Бъди като баща си силен,
макар целунат от сълзи.
Ще ти изпратя по небето
светкавици от любовта,
за да усетиш и сърцето
как бие тук, накрай света.
А слънцето като изгрее,
ти потърси една дъга.
Надежда пращам ти по нея,
да те завие след дъжда.
Сълзите в кърпа не попиват,
сърцето само ги суши,
а мокротата ти отива
от бащините две очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
