13.05.2012 г., 16:34 ч.

Целувки от сълзи 

  Поезия
707 0 5

Да те целуна искам, тате,

но ти порасна. Стана мъж.

По облаците ще ти пратя

сълзите като топъл дъжд.

 

Излез на двора, завали ли,

Ти целят се измокри.

Бъди като баща си силен,

макар целунат от сълзи.

 

Ще ти изпратя по небето

светкавици от любовта,

за да усетиш и сърцето

как бие тук, накрай света.

 

А слънцето като изгрее,

ти потърси една дъга.

Надежда пращам ти по нея,

да те завие след дъжда.

 

Сълзите в кърпа не попиват,

сърцето само ги суши,

а мокротата ти отива

от бащините две очи.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах! Напомни ми за майчината сълза от приказката на Каралийчев. Поздрави,Вальо!
  • Силно! Поздравления.
  • Ех, Вальо! Разплака ме...Синът ти ще е силен като теб! Закрилян от несравнимата ти бащина обич, която е с него въпреки километрите между вас. И ти бъди силен, приятелю! Ще отминат тежките дни и нощи...само рожбата ти ще бъде "мъничко пораснала" когато се прибереш у дома.Желая ти по-скоро завръщане!Сърдечно!
  • Хубаво е. Поздрави!
  • Малко е объркано. Първият куплет трябва да се редактира, за да стане ясно кой кого целува.
Предложения
: ??:??