Целувките на вечерното слънце
Накъсаните целувки
на вечерното слънце
не позволяваха
денят да си отиде.
Рано сутрин,
късно вечер
въздухът най-трудно
се преглъща -
свеж и остър.
Минутите утопично
се стичат,
снегът се трупа
напълно нехайно
за това, което
става тука -
вихрушка в затворено
пространство.
И да, и не,
и хиляди въпроси
в себе си
подреждам,
докато светът ми
се главозамайва,
като пумпал лудо
се върти около оста си
и не спира
да шепне досадно
"не забравяй коя си".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados
