13 янв. 2012 г., 13:20

Целувките на вечерното слънце 

  Поэзия » Любовная
866 0 5

 

 

Накъсаните целувки
на вечерното слънце
не позволяваха
денят да си отиде.
Рано сутрин,
късно вечер
въздухът най-трудно
се преглъща -
свеж и остър.
Минутите утопично
се стичат,
снегът се трупа
напълно нехайно
за това, което
става тука -
вихрушка в затворено
пространство.
И да, и не,
и хиляди въпроси
в себе си
подреждам,
докато светът ми
се главозамайва,
като пумпал лудо
се върти около оста си
и не спира
да шепне досадно
"не забравяй коя си".

 

 

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??