13.01.2012 г., 13:20 ч.

Целувките на вечерното слънце 

  Поезия » Любовна
800 0 5

 

 

Накъсаните целувки
на вечерното слънце
не позволяваха
денят да си отиде.
Рано сутрин,
късно вечер
въздухът най-трудно
се преглъща -
свеж и остър.
Минутите утопично
се стичат,
снегът се трупа
напълно нехайно
за това, което
става тука -
вихрушка в затворено
пространство.
И да, и не,
и хиляди въпроси
в себе си
подреждам,
докато светът ми
се главозамайва,
като пумпал лудо
се върти около оста си
и не спира
да шепне досадно
"не забравяй коя си".

 

 

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??